Прескачане до основното съдържание

Възраждане

Започни търсенето
Възраждане
Център за търсене
  
Възраждане > Обща информация > КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ  

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Конституцията на Република България е основният закон на страната. Приета е на 12 юли 1991 г. от VII-то Велико народно събрание. Според нея България е република с парламентарно управление. Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания. Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото — политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя системата, организацията и дейността на държавните органи: Народно събрание, Министерски съвет, Съдът, прокурорите и следователите; органите на местното самоуправление и местната администрация, пълномощията на държавния глава — Президента на републиката. В нея са посочени принципите на демократичната избирателна система — общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост — частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавен герб и печат, знамето и столицата на Република България.

Всички промени в Конституцията до момента се свързани с присъединяването на България към Европейския съюз.

През 2003 г.
  • Прецизирани са изискванията за придобиване, възстановяване на несменяемост и освобождаване от длъжност са на представителите на съдебната власт. Несменяемост се постига след 5-годишен стаж, атестация; отстраняване е възможно и при неизпълнение на служебните задължения (което през 2006 г. е обвързано с правомощията на Народното събрание по отношение на висшите магистрати); административните ръководители имат 5-годишен мандат с право на еднократно преизбиране и др.
  • Депутатският имунитет (положение преди 2006 г.) на съдиите, прокурорите и следователите е заменен с функционален. В кръга на своята служебна дейност те носят гражданска и наказателна отговорност само при престъпления от общ характер. Задържане е допусимо само при тежко престъпление и то след разрешение от Висшия съдебен съвет (ВСС), освен ако е заварено.
През 2005 г.
  • Към основните насоки на Република България е добавено участието в ЕС.
  • Известното разрешение за ‘’придобиване на земя от чужденци и чужди юридически лица’’ се отнася само до такива от ЕС и до случаите, уредени с нов, влязъл в сила след гласуване с мнозинство 2/3 от всички народни представители международен договор.
  • Допуска се предаването на български гражданин на друга държава или международен съд, когато такова наказателно преследване е предвидено във влязъл в сила международен договор.
  • Европейски граждани (вкл. български) могат да гласуват за членове на Европейския парламент и за местни органи.
  • Договорите за предоставяне на правомощия на ЕС, произтичащи от Конституцията, се ратифицират и денонсират със закон, при мнозинство 2/3 от всички народни представители.
  • Тъй като Министерски съвет ще изпълнява функции по отношение на българското членство в ЕС, той трябва да информира Народното събрание за задълженията на България и приемането на актове на ЕС. По този начин МС получава инициативата и нормотворческия глас при приемане на тези актове.
През 2006 г.
  • Намален е депутатският имунитет, съответно на конституционните съдии: Разрешение за задържане или възбуждане на наказателно разследване може да се иска вече и при „нетежки“ престъпления от общ характер, а при писмено съгласие на народния представител разрешението за възбуждане не е необходимо.
  • Законодателната власт упражнява контрол над съдебната чрез приемане на годишните доклади на председателите на ВАС и ВКС и на главния прокурор и освобождаването им при неизпълнение на служебните задължения, като президентът има право на отлагателно вето.
  • Омбудсманската институция се закрепя на конституционно ниво и и се предоставя право да сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност, но само по въпроси, които засягат правата на гражданите.

Назад към Нормативна база

Последна промяна в 4.9.2009 г. 14:42  от admin